Един върху друг облаците се караха кой да погълне слънчевите лъчи на майския следобед. Дъжда спря. Охлювите започнаха да се показват. Лозето беше кално, мокро и красиво. Миришеше на удавения градски прахоляк. Старецът излезе и остави зад себе си скърцащата, опръскана в долния край дървена врата. Тръгна по циментовата пъречка. Опъна панталоните си на разхлабения простир. Капките от въжето се разбудиха и паднаха върху зелените листа на ягодите. Дядото влезе в колибата. Като снимка остана силуета му зад мръсното стъкло на прозореца. Той седна на стола. Повдигна поглед замислено и доволно към небето. Явно си беше спомнил нещо.
