Цялата есен събрана на едно пътче. Минават отвреме навреме коли, става още по прашно. Тази уличка беше скрила всички кутии с жълта, кафява, червена и зелена боя, с която самата тя се беше заляла, ей тъй, без да иска. Ама залята много жестоко, потъваха ти краката в боя даже. И ги беше скрила тея кутий. И аз незнам за какво и бяха всичките тея кутии. Какво щеше да си слага в тях. Може пък на някой да му потрябват наистина, да си сложи нещо, да си го скрие. Ама не, тя си ги беше скрила. Нищо де, другата есен пак ще ги извади туй пътче, тея кутии, ще бъдат пълни с тея бои, пък току виж си го видял докато ги разлива или поне да ги свариш все още неотъпкани.
