И листата паднаха и тролеите заджвакаха в студените локви. И така. Както винаги, капките отразяваха неописумо красиво жълтеникавата светлина от уличните лампи. Тролеите и автобусите идваха, заминаваха, вратите им се отваряха и затваряха с онзи тежък, груб звук. Хората слизаха, качваха се. Беше грозно, дразнещо, всичко се забиваше със страшна сила и углошителен трясък между гънките на мозъка ми. На мен си ми харесваше, нито музика ми се слушаше, нито бях гладен, нито бързах за някъде. Е, дойде и моя тролей, и моите врати се отвориха и аз влязох на топло и сухо. Всичко свърши и пак започнах да мисля.
