they said it changes when the sun goes down !

Капки

2007-03-22T15:24:00.000-07:00

Един върху друг облаците се караха кой да погълне слънчевите лъчи на майския следобед. Дъжда спря. Охлювите започнаха да се показват. Лозето беше кално, мокро и красиво. Миришеше на удавения градски прахоляк. Старецът излезе и остави зад себе си скърцащата, опръскана в долния край дървена врата. Тръгна по циментовата пъречка. Опъна панталоните си на разхлабения простир. Капките от въжето се разбудиха и паднаха върху зелените листа на ягодите. Дядото влезе в колибата. Като снимка остана силуета му зад мръсното стъкло на прозореца. Той седна на стола. Повдигна поглед замислено и доволно към небето. Явно си беше спомнил нещо.

Мокър пясък

2007-03-02T13:58:00.000-08:00

Чайките си летяха, кацаха, пак отлитаха. Имаха какво да разкажат, но мищо не казваха, мълчаха. Само думичката незнам използваха. И летяха чайките и кацаха по корабчетата на плажа, мрачно беше, ръмеше лек студен дъждец, смееха се на хората и когато някой ги попиташе нещо те отговаряха- незнам. Мислеха си дълбоко, на къде летя. Бяха щастливи.

heartbeats

2007-02-18T14:30:00.000-08:00

there are heartbeats, sometimes

Дълбоко

2007-01-18T13:39:00.000-08:00

Пихтиестият му гаден характер се разтече из цялото му тяло. Той забърза крачката. Мачкаше всичко пред себе си с калните си, изтъркани в задната част кубинки. Докосваше всичко, прескачаше всичко, псуваше наум себе си и другите.Колите минаваха, таксита спираха, заминаваха, сградите падаха, той ги вдигаше и продължаваше. Пресече булеварда и изчезна зад тъмния ъгъл.

Echoes

2007-01-11T13:30:00.000-08:00

Случвало ли ви се е всичко да ви е черно бяло? Да си композирате колажи от снимки и звуци в главата и да усещате как всеки момент добре облицованият ви в наилон, вата и една от онези кесийки с малките въздушни балончета мозък ще прещрака като компютър, който се рестартира и всичко ще свърши?? Аа, и да ви идва да изпотрошите всичко около себе си....

Прашното пътче

2006-11-09T11:21:00.000-08:00

Цялата есен събрана на едно пътче. Минават отвреме навреме коли, става още по прашно. Тази уличка беше скрила всички кутии с жълта, кафява, червена и зелена боя, с която самата тя се беше заляла, ей тъй, без да иска. Ама залята много жестоко, потъваха ти краката в боя даже. И ги беше скрила тея кутий. И аз незнам за какво и бяха всичките тея кутии. Какво щеше да си слага в тях. Може пък на някой да му потрябват наистина, да си сложи нещо, да си го скрие. Ама не, тя си ги беше скрила. Нищо де, другата есен пак ще ги извади туй пътче, тея кутии, ще бъдат пълни с тея бои, пък току виж си го видял докато ги разлива или поне да ги свариш все още неотъпкани.

A momentary lapse of reason

2006-10-01T13:28:00.000-07:00

И листата паднаха и тролеите заджвакаха в студените локви. И така. Както винаги, капките отразяваха неописумо красиво жълтеникавата светлина от уличните лампи. Тролеите и автобусите идваха, заминаваха, вратите им се отваряха и затваряха с онзи тежък, груб звук. Хората слизаха, качваха се. Беше грозно, дразнещо, всичко се забиваше със страшна сила и углошителен трясък между гънките на мозъка ми. На мен си ми харесваше, нито музика ми се слушаше, нито бях гладен, нито бързах за някъде. Е, дойде и моя тролей, и моите врати се отвориха и аз влязох на топло и сухо. Всичко свърши и пак започнах да мисля.

Един човек

2006-09-18T01:31:00.000-07:00

liveSTRONG

Fake tales

2006-09-06T02:40:00.000-07:00

Само още шест джуджета и една Снежанка трябват!

Къде?

2006-09-06T02:13:00.000-07:00

They said it changes when the sun goes down!

Точно сега ли ?

2006-08-29T05:36:00.000-07:00

И отново, и отново ! Сив асфалт, зелени дървета, хора с чанти, с дрехи, слънчеви очила, жега. Музика. Същото си е. И отново малко не ни достига, много малко. Толкова малко, че чак не го забелязваме. Пък може това малкото даже и да не съществува, но трябва да има нещо. Все трябва да има нещо което не ни стига.

Между другото

2006-08-26T04:29:00.000-07:00

Хубаво време. Май. Дървета бяха вече изцяло зелени.Сякаш отгоре поляти със зелена боя. Листата им имаха все пак някакъв блясък, въпреки прахта по тях. Природата беше започнала да дава по малко.
В заведението на другия тротоар имаше адски много хора. Всичката тази суматоха . Сянката от дърветата. И музика се чуваше. Стареца стоеше и гледаше кракта на всички тези хора, минаващи пред погледа му. Объркан поглед. Беше си подпрял пълната платнена чанта на пейката. И гледаше. Пълен хаос. Нищо не си беше на мястото. Всички тези крака бързаха за някъде. И стареца ги гледаше. Всичките.
Не беше добре облечен. Дрехите му бяха доста стари. Особено обувките. Черни, леко кални по ръба на подметката. Но калта беше засъхнала добре и не се забелязваше лесно. Сако и панталон. Но доста старички. Стоеше си седнал на пейката и гледаше с приведен поглед. Дали защото го беше страх да гледа другаде. Дали защото не искаше да вижда. Или по скоро наистина го беше страх. А всъщност така може би е по лесно. По лесно за него. Мисля си, че стареца не се интересуваше от много неща. Не изглеждаше огрижен, разтревожен. Гледаше си краката на всички тези хора, минаващи и заминаващи на някъде. Някои крака се повтаряха или просто се връщаха отново. Дали само така изглеждаше.
Колко много неща минаваха пред погледа му. Толкова много и толкова различни. Току докато гледа всичките тези крака минат колелца на бебешка количка или пък едни крака даже носеха радиатор. Асфалта беше напукан и прашен. Ъгли, тунели, цилиндри и много геометрични фигури. Изключително много. Супер еднообразно. Толкова много линий се пресичаха пред объркания поглед на побъркания старец. И той не знаеше. И аз не знам.