И отново, и отново ! Сив асфалт, зелени дървета, хора с чанти, с дрехи, слънчеви очила, жега. Музика. Същото си е. И отново малко не ни достига, много малко. Толкова малко, че чак не го забелязваме. Пък може това малкото даже и да не съществува, но трябва да има нещо. Все трябва да има нещо което не ни стига.
3 comments:
Преосмислям го това и осъзнавам, че много ме кефи.
obyrkah se.
losho stawa obache, kogato towa malkoto, koeto wse ne ni dostigna porasne i stane onowa, golqmoto, koeto samo mrynka, che neshto mu lipswa... nali? ...ili?
Post a Comment